Топ експерт разби с факти митове за вредните горива и полезните електромобили!

Въпросът за чистата околна среда и шумно рекламираните био горива и електромобили е сред водещите теми в цяла Европа. потърси мнението на Светослав Бенчев, който е главен юрист и експерт Европейско право в Българската петролна и газова асоциация. Ето как г-н Бенчев отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.

– Г-н Бенчев, как ще коментирате мерките, които правителството взима в последно време за борба със замърсяването на въздуха?
– Според мен замърсяването в градовете се причинява предимно от битовото отопление, което се посочва и в правителствените документи и стратегии.

В тази връзка транспортът представлява едва 7% от замърсяването с фини прахови частици в големите населени места, за намаляването на което се взимат адекватни мерки – например по-стриктна проверка на автомобилите и техните изпускателни системи при техническите прегледи. Ниските норми на замърсяване от транспорт се доказват и от данните, както през зимата, така и през лятото, от различни неправителствени и държавни измервания.
 

Аз лично не одобрявам въвеждането на зони с ниски емисии, тъй като те ще отграничат достъпа на населението до центровете на градовете. Освен това подобни мерки се взимат в градове в Европа, в които има превишение на нормите за азотни окиси, каквито ние в България нямаме. Обикновено зоните с ниски емисии в градовете са свързани с допълнителни разходи за населението – входни такси и винетни стикери, с които се заплаща достъпа.

– Помагат ли за чистотата на въздуха биогоривата?
– Не, това е една широко разпространена заблуда, която може би идва и от термина био. Става въпрос за европейско задължение, свързано с намаляването на емисиите въглероден двуокис, което би следвало да подпомага ограничаването на измененията в климата, а също така и намаляването на зависимостта от природни ресурси на ЕС.

Докато до момента всички биогорива се произвеждат от земеделска продукция, което подпомага и българските производители, то в бъдеще ще се премине към производство на биогорива от отпадъци, слама, водорасли, животински остатъци. Това обаче неминуемо ще оскъпи продукта. Към настоящия момент новото поколение биогорива излиза два-три пъти по-скъпо от конвенционалното, а и освен това няма достатъчно наличности в Европа. Основните производители са скандинавските страни, което обяснява и техния лобизъм за приемането на подобни правила.

– В този смисъл адекватни ли са европейските политики в сферата?
– ЕС е голяма структура и може би в някои държави те са адекватни, особено ако вземем предвид желанието на някои политици в Западна Европа да яхнат новата зелена вълна там.  Типичен пример за това са идеите за забрани на дизеловите автомобили за сметка на електрическите.

– Защо? Не са ли именно електромобилите най-екологичният транспорт?
– Всъщност не. Те са класическа схема за преместване на емисиите въглероден двуокис оттам, където се кара колата на мястото, където се произвежда. Това няма особено значение за опазването на климата. Планетата все пак е една. Какво имам предвид? За да се произведе един електромобил и неговата батерия в атмосферата се отделят СО2 емисии, равни на 4 години, които включват производството и пробег около 30 000 км годишно на дизеловия двигател среден клас. Отделно, голяма част от електричеството, особено в ЦИЕ не е от възобновяеми източници. Това означава, че токът, с който се зарежда автомобила произвежда значително количество емисии.

Добивът на кобалт и други минерали за производството на батерии за електромобилите е съсредоточен предимно в Африка като извличането на ресурсите се прави в противоречие с всички еко правила и в нарушение на човешките права и Конвенцията на ЮНЕСКО за забрана на детски труд.

Да не забравяме, че най-големият производител на самите акумулатори е Китай, където също имаме съмнения какви стандарти се спазват. Аз лично не разбирам и защо ЕС сам си създава конкуренция въпреки всичките заклинания за разработване на нови технологии и откриване на нови работни места на континента, а изнася производството в Китай.

– Как стои въпросът с чистотата на въздушния и морския транспорт?
– Ако въздухоплаването и мореплаването бяха отделни държави те щяха да бъдат в топ 10 на отделящите СО2 емисии. Всъщност те представляват много по-голям дял в транспорта от личните и тежкотоварните превозни средства. Проблемът тук обаче е, че няма алтернатива.  Кораб на ток не може да се движи, както и самолет, който да лети сигурно с биогорива поради много физико-химични характеристики. ЕС все пак се опитва да прави мониторинг върху СО2 емисиите в сектора, но и там се признава, че няма достатъчно разработки, които да заменят конвенционалните горива.

В този смисъл отново основното бреме пада върху редовия европейски гражданин, който трябва да плаща повече за биогорива и електромобили като това няма доведе до значимо намаляване на емисиите. Единственото, с което може да допринесе сухопътният транспорт е някои камиони да преминат на природен газ или пропан-бутан на сравнително къси разстояния.

– Излиза, че европейската политика е без фокус, разпокъсана е и товари гражданите. Защо?
– Процесът на взимане на решения в ЕС е изключително сложен, дълъг и резултат на компромиси. За съжаление, много чество в него надделяват държави със силни икономики, които защитават своите интереси за сметка на останалите. Понякога лобизмът успява да подкопае общия интерес. За мен общият интерес е да има сигурен и достъпен източник на енергия за автомобилите, който ще ни позволи да стигнем от София до Бургас, без да спираме три пъти.

Бъдещето на транспорта е в по-икономични двигатели или хибриди, а не в скъпи и недоразработени технологии, които отнемат обществен ресурс, без да могат сами да се наложат на пазара.

Намери ни във facebook