Мариела Нордел: Още 3 топрецепти от трапезата на Живкови: Боршът на Мара Малеева очаровал Брежнев

Мара Малеева е първата Първа Дама на България. С Тодор Живков се запознават през 1936 г., когато тя е млада лекарка с комунистически убеждения и се грижи за бойците, които заминават в помощ на Испанската революция. За разлика от правешкия си съпруг, Мара произхожда от високо интелигентна, стара пловдивска фамилия, има богата обща култура и висше образование.

Женят се по любов и до Девети септември живеят главно от докторската заплата на съпругата.

Тя е тази, която стимулира бившия Първи да учи и да завърши средно образование, тя е тази, която го учи на обноски, как да се храни с нож и вилица, как да се държи в отбраното общество, препоръчва му книги за четене. След като започва стремителната политическа кариера на Тодор Живков, Мара изоставя лекарската си професия и изцяло се посвещава на семейството. Тя не е притежавала изискаността на западните си колежки, но е била фина и човечна жена.
Дрехите й не са били стилни и елегантни, предпочитала е скромни костюми и обикновени рокли, но е имала една страст, за която малко се знае  –  харесвала е златни и сребърни бижута, и е притежавала огромна колекция красиви накити.  Широките й познания, високата й култура, както и отличният й френски, са й позволявали да води свободни разговори със световния дипломатически елит, за разлика от съпруга си, който все се е въртял около Милко Балев.
Тя е била и, така да се каже по днешному, най-добрият ПР на Тодор Живков – дава безценни съвети, не само относно държанието и обноските му във висшите кръгове, но и се грижи за стотиците писма, които ежедневно е получавал от обикновените хора, станали жертва на неправда. Тя старателно отговаря на всеки и търси решения на проблемите. Помня една история от дядо, че Гошо Лудото – кварталният ненормалник, успял по някакъв начин да се скрие в гюмовете за боклук на семейство Живкови и така бил вкаран нелегално в къщата им на „Оборище“ – искал да се оплаче лично на бай Тошо за някаква си негова неволя.
Когато охраната го открива, Мара Малеева веднага го защитила, заповядала да го изкъпят, пременят с нови дрехи и го поканила на масата си да закуси с нея мекици, които в момента пържела. После Гошо Лудото разправяше на цялата махала, че по-вкусни мекици не бил ял в живота си. Според приближения на фамилията Дамян Дамянов, Живкови винаги са били скромни на масата. Въпреки че са имали право да се ползват с много привилегии, като да бъдат зареждани с продукти от дипломатическия магазин, да им се кара храна от стола на ЦК в хотел „Рила“ и са разполагали с личен готвач, Мара Малеева  почти никога не се е ползвала от тези благинки.
Не било рядкост да я срещнеш из софийските улици с пазарска мрежа в ръка да обикаля без охрана и лимузини градските пазари и магазини. Често е приготвяла любимата на бай Тошо Ботевградска баница, а боршът по нейна рецепта е впечатлил дори Леонид Брежнев. Готвачът на семейството Йордан Стоичков си спомня за нея: „Беше изключителна жена. Отнасяше се към всички с огромно уважение. Никога няма да забравя една вечеря на ул. „Оборище” – роднинско събиране, на което донесохме приготвената храна и само я сервирахме. След десерта, когато гостите си бяха отишли и бяха останали само членовете на семейството, д-р Мара Малеева извика целия персонал и ни помоли да седнем на масата.
Нещо повече – накара Людмила Живкова да ни сервира и да ни благодари за усилията, които сме положили през този ден. Бяхме изумени. От дистанцията на времето си давам сметка, че е искала да научи децата си да ценят труда на всички хора“. Единственият проблем, с който се е сблъскал във фамилията на Живкови, топ Шефът го е имал със снахата – надутата плевенска съпруга на малкия син Владимир. Маруся веднъж поискала за обяд да й се поднесе боб чорба и ястието да бъде готово за половин час. С присъщия си за готвачите сарказъм, бай Данчо й сервирал вода с плуващи вътре сурови бобени зърна.
На учудения поглед на Маруся той отговорил намръщено: „Е, за половин час как искате бобът да уври?!“. „Не се мина без разправии и обяснения, ала човек, който знае цената си, не бива да се оставя да го разиграват. А и какво друго можех да направя?”, спомня си корифеят на соц кулинарията.
_____________________________________________________________________________________________________________Гозба ала Леонид ИличПродукти:  Кило прясно зеле /за разнообразие може да ползвате половин кг обикновено и половин червено зеле/, половин кг картофи, четвърт кило моркови, 100 г глава целина, 100 г пащърнак и още толкова гъби, 1-2 глави кромид лук, 100 г домати от консерва, 200 млл течна животинска сметана, малко олио за задушаване, а за овкусяване – връзка пресен копър, дафинови листа, няколко скилидки чесън.Начин на приготвяне: Лукът, зелето, морковите, пащърнакът и целината се нарязват на жулиени и се сотират в малко мазнина. Поръсва се червеният пипер, скълцаният чесън, след което продуктите се разбъркват и заливат с 3 л врял зеленчуков или пилешки бульон, добавят се и нарязаните на кубчета картофи, на по-едри парчета гъби, и вързана с конец половин връзка копър, както и останалите подправки. Щом зеленчуците се сварят, вътре се изсипват пасираните домати на пюре. След около 10 минути се маха от огъня и вързаният копър се изважда. Когато супата поохладнее, застройте с течната сметана. Останалият копър се нарязва на ситно и при сервиране всяка порция се поръсва с него и с лъжица заквасена сметана.
_____________________________________________________________________________________________________________Мекиците на Мара
Разтворете 1/3 от кубче мая в половин ч.ч. топла вода с 1 щипка захар и оставете маята да шупне. Смесете в дълбока купа 6 с.л. кисело мляко с 300 млл вода и 1 с.л. сол. Прибавете и шупналата мая и започвайте да бъркате с дървена лъжица, като постепенно прибавяте по малко предварително пресято брашно – ще ви отиде около половин кило. Трябва да получите меко тесто. Намаслете една купа и сипете тестото вътре, намаслете го отгоре, покрийте и оставете в хладилника до сутринта.
Закуската ви за другия ден е готова, трябва само да загреете достатъчно количество олио в тенджерка или дълбок тиган. Откъсвайте топки от тестото и с намаслени ръце издърпвайте топчицата, че да ви се получи плоска питка. Слагайте в горещото олио и пържете до златисто, после с две вилици обърнете мекицата да се изпържи и от другата страна. Готовите поставяйте върху кухненска хартия, за да се отцеди излишната мазнина. Сервирайте със сирене или конфитюр.
_____________________________________________________________________________________________________________Ботевградска баница
Различното при нея е, че е „къпана“ или както при лазанята, корите предварително се бланшират в гореща вода. Сложете да заврат 3 л вода с 2 с.л. сол и 1 ч.л. сода бикарбонат. Оставете водата да поизстине, че да е поносима на пипане, през това време разтопете едно пакетче краве масло на бавен огън. Намаслете тавичката, потопете за кратко едната кора за баница /от фините точени/, извадете, отцедете от излишната вода и я постелете върху намаслената тавичка.
С четчица намажете кората с течното масло и върху нея поставете нова кора пак обработена по същия начин. Сложете от плънката – Разбийте половин кофичка кисело мляко /250 г/ с четвърт ч.л. сода бикарбонат, прибавете предварително разбити 4 яйца. Натрошете вътре около половин кг сирене. Сложете отново кора, намаслете я, друга кора, пак плънка и така до края. Последната кора намажете хубаво с мазнина, набучете с вилица на няколко места баницата и я оставете да отпочине за половин час. През това време загрейте на 180 С фурната. Печете половин час. Готовата баница се поръсва леко с вода и се завива с кухненска кърпа да кавърдиса. Нарежете я на порции и поднесете акомпанирана от купичка кисело мляко. 
 

Намери ни във facebook